Помагало по Литература
Димитър Иванов Стоянов (роден на 18 юли 1877 г. в с.Байлово, починал на 3 декември 1949 г. в София), по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антарктика
Елин Пелин – майстор на късия разказ
1.Епоха – началото наXIXв. и първата половина на
XXв.
2.Литературно направление – социален реализъм.
3.Биографични данни:
– роден е в с.Байлово;
– специализация в Нанси (Франция);
– работи като библютекар, уредник на музея на
Вазов;
– сътрудник и редактор на вестници и списания;
–умира в София през 1949г.
4.Творчество:
А.разкази – „Косачи”, „Мечтатели” и др.;
Б.произведения за деца;
В.повести – „Гераците”.
„Ветрената мелница” Елин Пелин
1.Творческа история - публикуван е през 1902г. в
сп.„Летописи”.
2.Основни теми:
– трудът и творческата инициативност;
– за мястото на любовта и изкуството в живота на
човека.
3.Осн. конфликти:
– човек – природа;
– невижданата суша поставя на изпитение селяните.
4.Осн. мотиви:
– силата на любовта;
–трудът и творчеството;
– виталността на селянина;
– танцът и красотата на изкуството;
– неунищожимият дух на селяка;
– за недовършеното творение;
– за верността към дадената дума;
– фолклорни мотиви – надиграването, триглавата
хала;
– митологични – преходът от Хаос към Космос,
Дървото на живота;
– границата, минаваща през крилата на вятърната
мелница – между земята и небето, между мечтата и
действителността.
5.Сюжет и композиция:
А.експозиция –лятната суша и двамата герои
(Лазар и дядо Корчан)
Б.завръзката – решението да строят ветрена
мелница;
В.кулминация - надиграването;
Г.развръзка – решението на Христина.
6.Идейни внушения – човек устоява на природната
стихия с трудолюбие и оптимизъм. Трудът и
изкуството обогатяват човека и извисяват духа му.
7.Времеви и пространствени модели:
– времето – съвсем кратък период от лятото ( суша);
– действието се развива в Софийското поле на
баирът.
8.Повествовател – максимално скрит.
9.Художествени образи:
А.сушата - обрисувана с оглед на фолклорното й
възприемане –заплаха за хората;
Б.ветрената мелница – контраст на бедствието и
насочва към устойчивостта на човека;
В.танцът– това е начинът за продължаване на
диалога извън пределите на словото. Танцът е израз
на екстаза, той е освобождаванеот душевната
потиснатост, обзела личността и общността. Чрез
танца се възраждат енергията, спонтанността,
волността у човека.
11.Персонажи:
А.Лазар Дъбака–
- млад, макар и надхвърлил 30-те години;
- ерген, доста скитал по света;
- „майсторска ръка”/символ на творческото начало/,
шеговит и мечтателен характер, красив /”русолик
левент”,”обичливо лице”, „хороигрец”/;
- подчертава се творческото начало,
целеустремеността, трудолюбието, чувството за
отговорност.
- Лазар – Лазар (от староевр. "бог помага”) насочва
към новозаветния персонаж Лазар - възкресения от
Иисус Христос за нов живот човек, превъзмогнал
тленността и преходността. Прозвището "Дъбака”
препраща към свещеното дърво на върховния
небесен бог - гръмовержец и приносител на
плодоносния дъжд (Зевс, Перун).
Б.Дядо Корчан –
- 70 - годишен, вдовец, глух, в устата му вечно дими
лула; глухотата – извор на комични недоразумения;
- трудолюбив, самокритичен, с чувство за хумор и
самоирония;
Името му идва от диалектна дума със значение на
"пън” или "издънки от пън” - по този начин името
насочва към фолклорните представи за изначална
виталност (енергичност, жизненост), която обаче е
обуздана и творчески насочена. Този герой,
единствен по рода си сред останалите персонажи на
Елин Пелин, съчетава в себе си две хармонично
съединени начала - мъдростта и енергията. Те
взаимно се допълват и превръщат образа на героя в
символ на жизнеността и съзидателния (творчески)
принцип.
В.Христина – името – женски вариант на Христос;
–то подчертава посланието, че именно тя е
спасението за Лазар; тяхното брачно свързване
спасява общността на родното им село от битийните
несгоди, "подрежда” света.
- символ на младостта и неугасващата
жизненост;18-годишна, пъргава, немирна;
- описана в духа на фолклора – „като гургуличка”,
„бяла шийка”;
- носи библейски внушения- Христина „ще
полази”/назоваване на дяволското от сцената на
прелъстяването/, за да възкреси Лазар.
12.Жанр – разказ.
„На оня свят”
1.Творческа история – 1902г.
2.Жанр: разказ.
3. Заглавието - Създаден е в духа на религиозните
вярвания и разбирания за живот след смъртта.
Напомня средновековен апокриф. Хуморът е една от
особеностите. Профанирани са християнските
канони.
4.Основна тема – жизнеутвърждаващата
философия на сиромашката душа.
5. Основни мотиви:
– изобличение на вековните духовни заблуди;
– пиянството от безизходица;
– земният и небесният свят;
– социално-битовата несрета;
– справедливостта на божествените закони;
– мотивът за висшата Божия сила и справедливост;
– приказният мотив за пътуването в другия свят;
– апокрифният мотив за мъките на грешниците;
– грехът и възмездието.
6.Художествени образи:
– раят – пространство на вечното блаженство;
– адът – място на вечно страдание.
7.Конфликти:
– социални конфликти.
8.Сюжет и композиция:
А.експозиция – смъртта на дядо Матейко;
Б.завръзка – старецът се запътва към ада;
В.кулминация – спорът на дядото и ангела;
Г.развръзка – радостта на дядо Матейко, че в рая
няма бирници.
9.Идейни внушения – Човекът е оставен сам в
страданието му, но той притежава сила, която го
прави издръжлив на изпитанията.
10.Герои:
– дядо Матейко – отруден селски човек;
– ангели, св. Петър – предствители на небесното
Божие царство, въплъщават идеята за справедливост
и неподкупност.
„Косачи”
1.Творческа история –1903г. С него започва сб.
„Разкази”, т. І.
2. Жанр: разказ.
3.Тема: разкрита е силата на словото и способността
му да извежда човека от бита и земното и да го води
в света на въображението и фантазията, където да се
почувства за миг като в приказка, както и да
променя реалния живот.
4.Основни мотиви:
– фантазиите и реалността;
– любовта и доверието;
– духовното и материалното;
– фолклорният мотив за невярната съпруга.
5.Конфликти:
– между Лазо и Благолаж;
– между Лазо и другарите.
6.Сюжет и композиция:
А.експозиция – летен нощен пейзаж и косачите
губертчии;
Б.завръзката – конфликта между Лазо и Благолаж;
В.кулминация – тревожните мисли на Лазо;
Г. развръзка – Лазо тръгва обратно към дома.
4.Герои: Благолажа, Лазо, Стамо, петдесетгодишен
мъж, Андрей, друг (неназован), Пенка.
„Задушница”
1.Творческа история –1903г.
2.Жанр: разказ.
3.Тема и идея: и в неволята си човек може да
намери решение на житейските си проблеми. Разказ
за самотата и потребността от човешка близост.
Характерно е преплитането на трагично и комично.
4.Герои: Станчо Пόляка (вдовец на Божана), стрина
Дивдена (кумица на Станчо), тъщата на Станчо,
Стоилка (вдовица на Яначко говедаря), други
епизодични герои.
5.Сюжет: Разказът представя мрачен, дъждовен
есенен ден- Задушница. Хората почитат своите
починали и раздават за Бог да прости.
Повествованието тече под формата на диалози.
Между обичайното подпийване от палурчето
Станчо получава съвети от кумицата си и тъщата да
намери жена, с която да живее. Да се опита да
забрави Божана и да започне нов живот. Станчо се
натъжава от думите им, но разбира, че са прави,
поглеждайки оръфаните си ръкави. Срещата му със
Стоилка предопределя по-нататъшното развитие на
разказа. Споделяйки личната си болка и мъка,
подавайки си палурчето, те се уговарят да заживеят
заедно. Сходната им съдба на вдовци ги сближава и
те решават да съберат неволите и децата си.
6.Комичното в разказа: разкрива се в поведението
на героите- разчувственото усекване на Станчо;
смъркането на ракийката; Станчо, който „от сърце”
говори за това колко добра е била Божана и как му
кълцала лук на главата и го ядосвала; кокетливите
пози и жестове на грозноватата Стоилка, която
непрекъснато прикрива с ръка едрите си зъби;
фитилчетата, които тя хвърля на Станчо и намеците,
че „цветето” им може „пак да разцъфти”.
„Андрешко”
1.Творческа история –1903г.
2.Жанр: разказ.
3.Тема и идея: произнесена е присъда над
арогантността и бездушието на държавата към
съдбата на обикновените хора.
4.Герои: Андрешко, съдия изпълнителят, Станой.
5.Комичното: Андрешко нарича конете си
„господа” и описвайки поведението им, прави
аналогия с безсмислената в очите му чиновническа
работа. В речта на героя прекрасно е пресъздадена
психологията на шопа- закачливостта и хитростта,
иронията и яркото разобличаване недостатъците на
съдията.
„Мечтатели”
1.Творческа история –1910г.
2.Жанр: разказ. Тематиката му го доближава до
„Косачи” и „По жицата” на Йордан Йовков.
3.Тема: творбата разглежда проблема за копнежа на
човека по добро и щастие. Гради една легендарна и
изпълнена с вълшебства и чудеса реалност.
4.Герои: чичо Горан и циганинът Рустем, а задочно
е спомената любимата на Рустем- Акима.
„Чорба от греховете на отец Никодим”
1.Творческа история –1936г. Той е от цикъла„Под
манастирската лоза”, изготвен в периода 1909-1934г.
и публикуван през 1936г. Опира се на легендарния и
иносказателен език на притчата. Дава ключ към
философската дилема за човека и неговата природа,
проблематизира въпроса за човешката нравственост.
2.Жанр: разказ.
3.Темите: за греха и възмездието, земното и
божественото, за грешното и святото. Вървейки по
своя земен път, лутайки се между „черното” и
„бялото”, човек се приобщава към естественото.
4.Герои: отец Сисой, разказвачът, отец Никодим.
„Занемелите камбани”
1.Творческа история –1936г. Той е част от цикъла
„Под манастирската лоза”, изготвен в периода 1909-
1934г. и излязъл през 1936г. Обаянието на творбата
произтича от легендарния и фантастичен елемент.
2.Жанр: разказ.
3.Темата: философския проблем, който разглежда,
е неспособността да се различава доброто от злото.
4.Образи: камбаните (символ на духовна чистота и
стремление към Бога).
5.Герои: отец Иоаким, бедната жена, хората, дошли
на празника.
6.Сюжет и композиция: обвързан е с празника
Успение Богородично и с чудотворната икона на
Божията майка и трите сладкогласни камбани в
Жрелинския манастир.
– Кулминацията на разказа настъпва, след като
героят измива ръцете си и се готви да изпълни
свещения ритуал- биенето на камбаните. Настъпва
тягостно мълчание, защото те не издават и звук. -
– Потребно е отец Иоаким да осъзнае греха си, за да
настъпи развръзката. Тя става възможна,
благодарение на превъзмогването на сторената
грешка- игуменът се досеща за нея, виждайки „двете
лилави крилца на копринената завеса”, където
жената оставя дарението си за Божията майка.
Разказът завършва без коментар- авторът не
натрапва дидактично възгледите си, а задавайки си
въпроси, провокира читателя. В този смисъл той е
моралист, а не морализатор.
„Гераците”
1.Творческа история – 1903г.- начало, 1904г.-
публикувана е част, 1911г.- завършена.
2.Жанр: повест.
3.Тема: представя историята на един селски род
чрез съдбата на три негови поколения, които
олицетворяват три социални етапа в историческото
развитие.
4.Герои:
– Йордан Герака и баба Марга: представители на
традиционното патриархално семейство;
– Божан и Божаница (най-големият от синовете)-
дъщеря Йовка,
– Петър и Петровица (средният син)
– Павел и Елка (най-малкият син)- син Захаринчо:
представители на разпадането на задругата.
Захаринчо- представител на „пролетаризацията” на
селото, раждането на работника.;
–дядо Матей Маргалака- ратай;
– Ило Търсиопашката.
5.Образи символи:
– старият бор (символ на традицията, на рода, на
предците);
– дворът (родовото пространство, което се разпада);
кръчмата;
– градът (разрухата и човешкото падение, грехът).
– Библейска символика в имената на героите.
6.Композиция:
А.експозиция- І глава- родовата идилия,
олицетворявана от Герака и баба Марга;
– удължена експозиция- ІІ и ІІІ глава- историята на
Павел;
Б.завръзка- ІV глава- Павел се връща в селото;
смъртта на баба Марга- застрашената задруга;
В.кулминация- VІІ глава- открадването на парите и
избиването на синовете;
Г.епилог- смъртта на Елка, тъжните дни на
разцеплението. Родовата история е рамка на
повествованието, а семейната драма е неговото
съдържание.
1.Епоха – началото наXIXв. и първата половина на
XXв.
2.Литературно направление – социален реализъм.
3.Биографични данни:
– роден е в с.Байлово;
– специализация в Нанси (Франция);
– работи като библютекар, уредник на музея на
Вазов;
– сътрудник и редактор на вестници и списания;
–умира в София през 1949г.
4.Творчество:
А.разкази – „Косачи”, „Мечтатели” и др.;
Б.произведения за деца;
В.повести – „Гераците”.
„Ветрената мелница” Елин Пелин
1.Творческа история - публикуван е през 1902г. в
сп.„Летописи”.
2.Основни теми:
– трудът и творческата инициативност;
– за мястото на любовта и изкуството в живота на
човека.
3.Осн. конфликти:
– човек – природа;
– невижданата суша поставя на изпитение селяните.
4.Осн. мотиви:
– силата на любовта;
–трудът и творчеството;
– виталността на селянина;
– танцът и красотата на изкуството;
– неунищожимият дух на селяка;
– за недовършеното творение;
– за верността към дадената дума;
– фолклорни мотиви – надиграването, триглавата
хала;
– митологични – преходът от Хаос към Космос,
Дървото на живота;
– границата, минаваща през крилата на вятърната
мелница – между земята и небето, между мечтата и
действителността.
5.Сюжет и композиция:
А.експозиция –лятната суша и двамата герои
(Лазар и дядо Корчан)
Б.завръзката – решението да строят ветрена
мелница;
В.кулминация - надиграването;
Г.развръзка – решението на Христина.
6.Идейни внушения – човек устоява на природната
стихия с трудолюбие и оптимизъм. Трудът и
изкуството обогатяват човека и извисяват духа му.
7.Времеви и пространствени модели:
– времето – съвсем кратък период от лятото ( суша);
– действието се развива в Софийското поле на
баирът.
8.Повествовател – максимално скрит.
9.Художествени образи:
А.сушата - обрисувана с оглед на фолклорното й
възприемане –заплаха за хората;
Б.ветрената мелница – контраст на бедствието и
насочва към устойчивостта на човека;
В.танцът– това е начинът за продължаване на
диалога извън пределите на словото. Танцът е израз
на екстаза, той е освобождаванеот душевната
потиснатост, обзела личността и общността. Чрез
танца се възраждат енергията, спонтанността,
волността у човека.
11.Персонажи:
А.Лазар Дъбака–
- млад, макар и надхвърлил 30-те години;
- ерген, доста скитал по света;
- „майсторска ръка”/символ на творческото начало/,
шеговит и мечтателен характер, красив /”русолик
левент”,”обичливо лице”, „хороигрец”/;
- подчертава се творческото начало,
целеустремеността, трудолюбието, чувството за
отговорност.
- Лазар – Лазар (от староевр. "бог помага”) насочва
към новозаветния персонаж Лазар - възкресения от
Иисус Христос за нов живот човек, превъзмогнал
тленността и преходността. Прозвището "Дъбака”
препраща към свещеното дърво на върховния
небесен бог - гръмовержец и приносител на
плодоносния дъжд (Зевс, Перун).
Б.Дядо Корчан –
- 70 - годишен, вдовец, глух, в устата му вечно дими
лула; глухотата – извор на комични недоразумения;
- трудолюбив, самокритичен, с чувство за хумор и
самоирония;
Името му идва от диалектна дума със значение на
"пън” или "издънки от пън” - по този начин името
насочва към фолклорните представи за изначална
виталност (енергичност, жизненост), която обаче е
обуздана и творчески насочена. Този герой,
единствен по рода си сред останалите персонажи на
Елин Пелин, съчетава в себе си две хармонично
съединени начала - мъдростта и енергията. Те
взаимно се допълват и превръщат образа на героя в
символ на жизнеността и съзидателния (творчески)
принцип.
В.Христина – името – женски вариант на Христос;
–то подчертава посланието, че именно тя е
спасението за Лазар; тяхното брачно свързване
спасява общността на родното им село от битийните
несгоди, "подрежда” света.
- символ на младостта и неугасващата
жизненост;18-годишна, пъргава, немирна;
- описана в духа на фолклора – „като гургуличка”,
„бяла шийка”;
- носи библейски внушения- Христина „ще
полази”/назоваване на дяволското от сцената на
прелъстяването/, за да възкреси Лазар.
12.Жанр – разказ.
„На оня свят”
1.Творческа история – 1902г.
2.Жанр: разказ.
3. Заглавието - Създаден е в духа на религиозните
вярвания и разбирания за живот след смъртта.
Напомня средновековен апокриф. Хуморът е една от
особеностите. Профанирани са християнските
канони.
4.Основна тема – жизнеутвърждаващата
философия на сиромашката душа.
5. Основни мотиви:
– изобличение на вековните духовни заблуди;
– пиянството от безизходица;
– земният и небесният свят;
– социално-битовата несрета;
– справедливостта на божествените закони;
– мотивът за висшата Божия сила и справедливост;
– приказният мотив за пътуването в другия свят;
– апокрифният мотив за мъките на грешниците;
– грехът и възмездието.
6.Художествени образи:
– раят – пространство на вечното блаженство;
– адът – място на вечно страдание.
7.Конфликти:
– социални конфликти.
8.Сюжет и композиция:
А.експозиция – смъртта на дядо Матейко;
Б.завръзка – старецът се запътва към ада;
В.кулминация – спорът на дядото и ангела;
Г.развръзка – радостта на дядо Матейко, че в рая
няма бирници.
9.Идейни внушения – Човекът е оставен сам в
страданието му, но той притежава сила, която го
прави издръжлив на изпитанията.
10.Герои:
– дядо Матейко – отруден селски човек;
– ангели, св. Петър – предствители на небесното
Божие царство, въплъщават идеята за справедливост
и неподкупност.
„Косачи”
1.Творческа история –1903г. С него започва сб.
„Разкази”, т. І.
2. Жанр: разказ.
3.Тема: разкрита е силата на словото и способността
му да извежда човека от бита и земното и да го води
в света на въображението и фантазията, където да се
почувства за миг като в приказка, както и да
променя реалния живот.
4.Основни мотиви:
– фантазиите и реалността;
– любовта и доверието;
– духовното и материалното;
– фолклорният мотив за невярната съпруга.
5.Конфликти:
– между Лазо и Благолаж;
– между Лазо и другарите.
6.Сюжет и композиция:
А.експозиция – летен нощен пейзаж и косачите
губертчии;
Б.завръзката – конфликта между Лазо и Благолаж;
В.кулминация – тревожните мисли на Лазо;
Г. развръзка – Лазо тръгва обратно към дома.
4.Герои: Благолажа, Лазо, Стамо, петдесетгодишен
мъж, Андрей, друг (неназован), Пенка.
„Задушница”
1.Творческа история –1903г.
2.Жанр: разказ.
3.Тема и идея: и в неволята си човек може да
намери решение на житейските си проблеми. Разказ
за самотата и потребността от човешка близост.
Характерно е преплитането на трагично и комично.
4.Герои: Станчо Пόляка (вдовец на Божана), стрина
Дивдена (кумица на Станчо), тъщата на Станчо,
Стоилка (вдовица на Яначко говедаря), други
епизодични герои.
5.Сюжет: Разказът представя мрачен, дъждовен
есенен ден- Задушница. Хората почитат своите
починали и раздават за Бог да прости.
Повествованието тече под формата на диалози.
Между обичайното подпийване от палурчето
Станчо получава съвети от кумицата си и тъщата да
намери жена, с която да живее. Да се опита да
забрави Божана и да започне нов живот. Станчо се
натъжава от думите им, но разбира, че са прави,
поглеждайки оръфаните си ръкави. Срещата му със
Стоилка предопределя по-нататъшното развитие на
разказа. Споделяйки личната си болка и мъка,
подавайки си палурчето, те се уговарят да заживеят
заедно. Сходната им съдба на вдовци ги сближава и
те решават да съберат неволите и децата си.
6.Комичното в разказа: разкрива се в поведението
на героите- разчувственото усекване на Станчо;
смъркането на ракийката; Станчо, който „от сърце”
говори за това колко добра е била Божана и как му
кълцала лук на главата и го ядосвала; кокетливите
пози и жестове на грозноватата Стоилка, която
непрекъснато прикрива с ръка едрите си зъби;
фитилчетата, които тя хвърля на Станчо и намеците,
че „цветето” им може „пак да разцъфти”.
„Андрешко”
1.Творческа история –1903г.
2.Жанр: разказ.
3.Тема и идея: произнесена е присъда над
арогантността и бездушието на държавата към
съдбата на обикновените хора.
4.Герои: Андрешко, съдия изпълнителят, Станой.
5.Комичното: Андрешко нарича конете си
„господа” и описвайки поведението им, прави
аналогия с безсмислената в очите му чиновническа
работа. В речта на героя прекрасно е пресъздадена
психологията на шопа- закачливостта и хитростта,
иронията и яркото разобличаване недостатъците на
съдията.
„Мечтатели”
1.Творческа история –1910г.
2.Жанр: разказ. Тематиката му го доближава до
„Косачи” и „По жицата” на Йордан Йовков.
3.Тема: творбата разглежда проблема за копнежа на
човека по добро и щастие. Гради една легендарна и
изпълнена с вълшебства и чудеса реалност.
4.Герои: чичо Горан и циганинът Рустем, а задочно
е спомената любимата на Рустем- Акима.
„Чорба от греховете на отец Никодим”
1.Творческа история –1936г. Той е от цикъла„Под
манастирската лоза”, изготвен в периода 1909-1934г.
и публикуван през 1936г. Опира се на легендарния и
иносказателен език на притчата. Дава ключ към
философската дилема за човека и неговата природа,
проблематизира въпроса за човешката нравственост.
2.Жанр: разказ.
3.Темите: за греха и възмездието, земното и
божественото, за грешното и святото. Вървейки по
своя земен път, лутайки се между „черното” и
„бялото”, човек се приобщава към естественото.
4.Герои: отец Сисой, разказвачът, отец Никодим.
„Занемелите камбани”
1.Творческа история –1936г. Той е част от цикъла
„Под манастирската лоза”, изготвен в периода 1909-
1934г. и излязъл през 1936г. Обаянието на творбата
произтича от легендарния и фантастичен елемент.
2.Жанр: разказ.
3.Темата: философския проблем, който разглежда,
е неспособността да се различава доброто от злото.
4.Образи: камбаните (символ на духовна чистота и
стремление към Бога).
5.Герои: отец Иоаким, бедната жена, хората, дошли
на празника.
6.Сюжет и композиция: обвързан е с празника
Успение Богородично и с чудотворната икона на
Божията майка и трите сладкогласни камбани в
Жрелинския манастир.
– Кулминацията на разказа настъпва, след като
героят измива ръцете си и се готви да изпълни
свещения ритуал- биенето на камбаните. Настъпва
тягостно мълчание, защото те не издават и звук. -
– Потребно е отец Иоаким да осъзнае греха си, за да
настъпи развръзката. Тя става възможна,
благодарение на превъзмогването на сторената
грешка- игуменът се досеща за нея, виждайки „двете
лилави крилца на копринената завеса”, където
жената оставя дарението си за Божията майка.
Разказът завършва без коментар- авторът не
натрапва дидактично възгледите си, а задавайки си
въпроси, провокира читателя. В този смисъл той е
моралист, а не морализатор.
„Гераците”
1.Творческа история – 1903г.- начало, 1904г.-
публикувана е част, 1911г.- завършена.
2.Жанр: повест.
3.Тема: представя историята на един селски род
чрез съдбата на три негови поколения, които
олицетворяват три социални етапа в историческото
развитие.
4.Герои:
– Йордан Герака и баба Марга: представители на
традиционното патриархално семейство;
– Божан и Божаница (най-големият от синовете)-
дъщеря Йовка,
– Петър и Петровица (средният син)
– Павел и Елка (най-малкият син)- син Захаринчо:
представители на разпадането на задругата.
Захаринчо- представител на „пролетаризацията” на
селото, раждането на работника.;
–дядо Матей Маргалака- ратай;
– Ило Търсиопашката.
5.Образи символи:
– старият бор (символ на традицията, на рода, на
предците);
– дворът (родовото пространство, което се разпада);
кръчмата;
– градът (разрухата и човешкото падение, грехът).
– Библейска символика в имената на героите.
6.Композиция:
А.експозиция- І глава- родовата идилия,
олицетворявана от Герака и баба Марга;
– удължена експозиция- ІІ и ІІІ глава- историята на
Павел;
Б.завръзка- ІV глава- Павел се връща в селото;
смъртта на баба Марга- застрашената задруга;
В.кулминация- VІІ глава- открадването на парите и
избиването на синовете;
Г.епилог- смъртта на Елка, тъжните дни на
разцеплението. Родовата история е рамка на
повествованието, а семейната драма е неговото
съдържание.