Помагало по Литература
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван.
Творби
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван.
Творби
Димчо Дебелянов – бездомникът в нощта
(1887-1916)
1.Епоха – твори началото на ХХв.
2. Направление – Символизъм.
3.Биографични данни:
– роден е на 28.03.1887 в Копривщица;
– през 1896г семейството се премества в Пловдив;
–през 1904 се преселва в София;
– загива на 2.10.1916г. близо до Демир Хисар.
4.Творчество:
– поезия – „Черна песен”, „Сиротна песен”, „Един убит”, „Миг”, „Тиха победа”, „Скрити вопли”, „Помниш ли…”,
„Пловдив”, „Спи градът”.
„Черна песен”(1910г.):
1.Творческа история: Публикувано през 1910 г. в сп. „Съвременник”.
2.Жанр: елегия
3.Основна тема:
– Страданието на младия човек, породено от неизживения живот.
4.Основни мотиви:
– неудовлетворението от живота;
– липсата на хармония у човека и в света;
– страданието и самотата, отчуждението;
– сблъсъкът между видимия и вътрешния свят;
– абсурдът на съществуването;
– обречения порив;
– взривената хармония между човека и душата му.
5.Основно чувство: трагизмът на неспокойната, търсеща утеха душа.
6.Композиционен похват: Теза- антитеза и тристепенна градация.
7.Идейни внушения:
– вътрешните духовни пространства на човека са арена на вечната битка между доброто и злото;
– взривената хармония между човека и душата му, между човека и действителността го обрича на вечно безпокойство, на самота и метафизична безприютност;
– безстрастният ход на времето затваря в гибелната си спирала човека и той губи ежедневно част от себе си, гасне и изтлява, копнеейки за хармония и успокоение.
8.Образи:
– песента и душата;
– тъмното море;
– денят и нощта;
– зората, лъчите, пролетта;
–есента, пустинята.
9.Изразни средства:
– оксиморон – Аз умирам и светло се раждам;
– инверсия – зора огнеструйна;
– плачът ми за пристан умира;
– сравнение – в пролетта като в еден аз крея.
10.Лирическият говорител – изгубилият както вътрешната си духовна хармония, така и хармонията със света човек.
„Пловдив”
1.Творческа история: Първата публикация е през 1919г. в сп.„Изкуство”
2.Жанр: сонет (стихотворение от 14 стиха).
3.Основно чувство: движи се в емоционалния диапазон от носталгията и копнежа по завръщане в уюта на родния дом до желанието за забрава; меланхолия и скръб.
4.Тема – човешката съдба, проектирана върху мрачната територия на града.
5.Образи:
– образът на града – топос на рухналите екзистенциални опори, на разпадналите се универсални стойности, на страданието и отчаянието.
– бурята – символ на недружелюбното, враждебно настроено общество; тя е знак на екзистенциален апокалипсис, отнел на човека най-съкровените му духовни опори – вярата, любовта и мечтите.
6. Основни мотиви:
– неосъществимият копнеж по щастие;
– скиталчеството, страдалческата участ на човека в големия град;
– трагичната самота и отчуждението;
– забравата, страшната присъда на времето;
– крушението на мечтите;
– затварянето в тъмница.
7.Лирическият говорител – скитащият самотник, безприютният и уморен от неразрешими дилеми урбанистичен човек.
8.Идейни внушения –човекът в големия град е лишен от светлина, от радост и от утеха и е обречен на самота и безприютност, на вечно лутане в хаоса и мрака на скръбта.
9.Проблеми:
– градът и човекът;
– духовната пустота.
10.Художествени средства:
– метафори – и толкоз черни мисли ми тежат;
– инверсия – скръб бездомна;
– оксиморон – едничък дом на мойта скръб бездомна;
– сравнение – и кат загубен в пустошта огромна.
„Да се завърнеш в бащината къща…”
1.Творческа история:Публикувано във в „Смях” през 1912г. Творбата е позната и със заглавието „Скрити вопли”.
2.Жанр: елегия.
3.Тема : мечтаното завръщане в родния дом е невъзможно.
4.Мотиви:
– библейският мотив за завръщането на блудния син;
– скръбният блян за щастие;
– копнежите и реалността;
– непостижимата хармония;
– разочарованието, породено от нпразния спомен.
5.Основно чувство: носталгия по родния дом, копнеж по топлината и уюта му, печал.
6.Образи:
– пътуването към родния дом – пътуване към копнежите, към мечтаното щастие и хармония;
– майката– духовната опора;
– стаята – пристана;
– прагът – граница между големия и враждебен свят, носещ печал и отнемащ смисъла на живота и дома, символ на утеха;
– нощта и вечерта са символ на топла ласка, утеха и споделеност.
– иконата – знак на божественото, на отвъдната хармония.
7. Идейни внушения – човекът е обречен да страда сред отломките на разглобеното си земно битие, сред хаоса на отнемащите живот „тук” и „сега”; но му остават мечтанието и копнежът, своеобразното пътуване на Душата към реконструирания от спомена свят на Светлината, Хармонията и Спасението.
8.Лирическият Аз – печалният странник, който мислено пътува чрез спомена и копнежа към миналото.
9.Художествени средства:
– олицетворение – вечерта смирено гасне;
– инверсия – усмивка блага;
– епитети - скръбни и нещастни;
– метафори – плахи стъпки.
„Помниш ли, помниш ли…”
1.Творческа история: Публикувано е в сп. „Родно изкуство” през 1914г.
2.Жанр: елегия.
3.Тема – драматичният сблъсък между минало и настояще, спомен и реалност.
4. Мотиви:
– скръбното примирение с предопределената съдба;
– болезненият спомен;
– неосъществения порив към промяна;
– сънят и пробуждането – двойка мотиви, показващи илюзията на спомнянето и болезненото отърсване от нея.
– ненужността на спомена.
5.Образи:
– белоцветните вишни са детайл от детските спомени, символ на завинаги изгубената свежест, на радостта от живота;
– хорът на ангели – образ, символизиращ сакралността, сияйността, духовната чистота на спомена;
– домът – знак за покоя и уюта на родното;
– затворът – пространството се свива и приклещва човека в една съдбовна метафизическа безизходица;
– сънят – символ на невъзможното в реалния живот щастие.
6.Проблеми:
– разривът между блян и действителност.
– споменът като израз на невъзможността да се постигне битийна хармония.
– битието като затвор, духовното пленничество на човека, абсурдността на човешкото съществуване.
– грехът, наказанието и изкуплението.
7.Композиция:
– посредством принципа на контраста се структурира кръгова композиция.
8.Идейни внушения:
– разминаването между блян и действителност определя безперспективността на човешкото съществуване в един духовно несвободен свят;
– споменът не се оказва решение, не е изход от безнадеждността и безприютното битие на индивида. Затова споменът е изпразнен от същност и от послания за вяра, надежда и любов – липсват ценностни основания за смислено съществуване в сегашността и упования за бъдещето. Споменът вече е нежелан от човека, той е само засилва болката от съществуването;
– модерният човек е пленник не само в “битието-затвор”, но и на собственото си психологическо състояние, на наказващата власт на спомена – той е пленник на “душата-затвор”;
– човешката природа се определя като изначално греховна, несъвършена. Индивидът обаче не може чрез спомена за изгубеното духовно блаженство да постигне изкупление и да се сдобие с висока битийна мисия.
9.Лирическият Аз е „заключеник в мрачен затвор”, който се опитва чрез спомена да се спаси от ада на модерните времена и да се завърне в изгубения рай на детството и красотата, на светлината, смеха и „белоцветните вишни”.
10.Преобладаващи чувства – носталгия, меланхолия и печал.
11.Художествени средства:
– анафора – сън……..
сън…….;
– метафори -Ах, не проблясвайте в моя затвор,
– спираловидно повторение –
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
„Спи градът”
1.Творческа история:публикувано в 1911г. в сп.„Съвременна мисъл”
2.Жанр: елегия.
3.Тема: самотата на човека в града.
4.Основни мотиви:
– бездомничеството, самотата и споменът;
– себепознанието и самоопределеността;
– физическата и духовна промяна;
– скиталчеството на душата.
5.Образи:
–градът – заспал, притихнал,опустял;
– любимата;
– нощта – символизираща хаоса в душата на Аз-ът,;
– дъждът – символизира монотонността в живота;
– дете .
6.Композиция: кръгова - изразява се в повторението на първата и последната строфа.
7.Преобладаващи чувства – тъга и меланхолия.
8.Идейни внушения – човекът е обречен на самота и страдание сред мрачното и сковаващо пространство на града. Разкрита е драмата на модерния човек, стремящ се към прозрения за вечното и непреходното в живота и така пропуснал реалните изживявания на щастието.Човекът е част от града, мъката му се слива с мрака и е в унисон с монотонното ръмене на дъжда.
9. Лирически говорител, лирически герои:
– Лирическият Аз е бездомният странник;
– Лирически герои – нощният град; непрестанно ръмящият дъжд – образен еквивалент на плачещата човешка душа.
10.Художествени средства:
– олицетворение
„Миг”
1.Творческа история: отпечатано в 1915г.
2.Тема: споменът за мига на духовно прозрение; на възтановената връзка между Бога и човека.
3.Основни мотиви:
– скръбното, нерадостно съществуване;
– страданието в душата на самотника;
– отчуждението от тълпата;
– страшната присъда;
– библейският мотив за Содом и Гомор;
– библейският мит за свещените скрижали;
– пирът и светът като пропаст;
– предопределението на съдбата.
4.Образи:
–градът е арена на греха, позора и изкуплението;
– небето- Божиите селения;
– мигът;
– сънят;
– тълпата – бездуховна, безразлична към чуждото страдание;
– човешката душа.
5.Осн. чувство – тъга.
6.Идейни внушения – уморен от земните страсти, човешкият дух жадува за успокоение и блаженство. Но съществуването му отново се връща към безверието и ежедневното Разпятие на Душата.
7.Лирическият герой е човекът, настойчиво търсещ познание, но самотен, различен от тълпата, неизкушена да проникне в божествените тайни и открие Смисъла.
8.Жанр – стихотворение.
„Един убит”
1.Творческа история:публикувано в 1920г.
2.Основно чувство: жал и почит към загиналия враг. 3.Тема: смъртта, която провокира човешкото по време на война.
4.Образи:
– слогът – границата между доброто и злото; между човека и Бога.
– майката – образ на вечнта, неизтляваща и неизмерима скръб по загубеното чедо;
– писмата – знак за предишния живот на човека, за връзката му с мирния свят;
– мъртвият – обикновен войник, доскорошен враг.
5.Основни мотиви:
– унищожителната стихия, наречена война;
– равенството пред смъртта;
– смисълът на човешкото съществуване;
– скръбта на майката;
– променената същност на човека по време на война;
– състраданието.
6.Жанр – стихотворение.
7.Композиция – изградено е от седем четиристишни строфи, рамкирани в началото и в края от идеята за смъртта.
8.Идейни внушения – внушава мисълта за повече човечност, тъй като войната превръща хората във врагове.
9.Художествени средства:
– инверсия – „любов безмерна”
– оксиморон – „смешна жал”
– синекдоха – „клета майчина ръка”.
„Сиротна песен”
1.Творческа история:публикувано в 1920г.
2.Основно чувство: светла скръб, осъзнатост, в резултат на житейската равносметка, и готовност за приемане на смъртта.
3.Тема: сбогуването с живота.
4.Основни мотиви:
– обреченост, самотност, изоставеност;
– примирение и успокоение пред смъртта;
– ненужният спомен;
– екзистенциалната самота на човека във време на война.
5.Жанр – елегия.
6.Проблеми:
– свързани с житейската равносметка и раздялата с живота.
7.Образи:
- сиракът;
- пътят;
- песента.
8.Идейни внушения – внушена е тъжната равносметка на човек лишен от опорите в живота.
9. Художествени средства:
– инверсия –„път нерад”;
– сравнение – „спокоен като песента”.
„Тиха победа”
1.Творческа история:публикувано в 1916г.
2.Жанр: стихотворение.
3.Основно чувство: примирение, тиха тъга.
4.Основна тема – неосъществената мечта.
5.Основни мотиви:
– вечният кръговрат на живота и смъртта;
– изнаничеството на човека;
– жадуваната хармония.
6.Образи:
– човекът, човешкият дух;
– земята;
– майката;
– родният бряг.
7.Идейни внушения – човекът приема изпълнението на дълга като друга реалност, отнемаща пъстротата на живота и обричаща човека на смърт.
8.Проблеми – за цената на победата и цената на воинския дълг.
9. Художествени средства:
– инверсия –„живота пъстролик”;
– метафора – „вървим под тежки крила”.
(1887-1916)
1.Епоха – твори началото на ХХв.
2. Направление – Символизъм.
3.Биографични данни:
– роден е на 28.03.1887 в Копривщица;
– през 1896г семейството се премества в Пловдив;
–през 1904 се преселва в София;
– загива на 2.10.1916г. близо до Демир Хисар.
4.Творчество:
– поезия – „Черна песен”, „Сиротна песен”, „Един убит”, „Миг”, „Тиха победа”, „Скрити вопли”, „Помниш ли…”,
„Пловдив”, „Спи градът”.
„Черна песен”(1910г.):
1.Творческа история: Публикувано през 1910 г. в сп. „Съвременник”.
2.Жанр: елегия
3.Основна тема:
– Страданието на младия човек, породено от неизживения живот.
4.Основни мотиви:
– неудовлетворението от живота;
– липсата на хармония у човека и в света;
– страданието и самотата, отчуждението;
– сблъсъкът между видимия и вътрешния свят;
– абсурдът на съществуването;
– обречения порив;
– взривената хармония между човека и душата му.
5.Основно чувство: трагизмът на неспокойната, търсеща утеха душа.
6.Композиционен похват: Теза- антитеза и тристепенна градация.
7.Идейни внушения:
– вътрешните духовни пространства на човека са арена на вечната битка между доброто и злото;
– взривената хармония между човека и душата му, между човека и действителността го обрича на вечно безпокойство, на самота и метафизична безприютност;
– безстрастният ход на времето затваря в гибелната си спирала човека и той губи ежедневно част от себе си, гасне и изтлява, копнеейки за хармония и успокоение.
8.Образи:
– песента и душата;
– тъмното море;
– денят и нощта;
– зората, лъчите, пролетта;
–есента, пустинята.
9.Изразни средства:
– оксиморон – Аз умирам и светло се раждам;
– инверсия – зора огнеструйна;
– плачът ми за пристан умира;
– сравнение – в пролетта като в еден аз крея.
10.Лирическият говорител – изгубилият както вътрешната си духовна хармония, така и хармонията със света човек.
„Пловдив”
1.Творческа история: Първата публикация е през 1919г. в сп.„Изкуство”
2.Жанр: сонет (стихотворение от 14 стиха).
3.Основно чувство: движи се в емоционалния диапазон от носталгията и копнежа по завръщане в уюта на родния дом до желанието за забрава; меланхолия и скръб.
4.Тема – човешката съдба, проектирана върху мрачната територия на града.
5.Образи:
– образът на града – топос на рухналите екзистенциални опори, на разпадналите се универсални стойности, на страданието и отчаянието.
– бурята – символ на недружелюбното, враждебно настроено общество; тя е знак на екзистенциален апокалипсис, отнел на човека най-съкровените му духовни опори – вярата, любовта и мечтите.
6. Основни мотиви:
– неосъществимият копнеж по щастие;
– скиталчеството, страдалческата участ на човека в големия град;
– трагичната самота и отчуждението;
– забравата, страшната присъда на времето;
– крушението на мечтите;
– затварянето в тъмница.
7.Лирическият говорител – скитащият самотник, безприютният и уморен от неразрешими дилеми урбанистичен човек.
8.Идейни внушения –човекът в големия град е лишен от светлина, от радост и от утеха и е обречен на самота и безприютност, на вечно лутане в хаоса и мрака на скръбта.
9.Проблеми:
– градът и човекът;
– духовната пустота.
10.Художествени средства:
– метафори – и толкоз черни мисли ми тежат;
– инверсия – скръб бездомна;
– оксиморон – едничък дом на мойта скръб бездомна;
– сравнение – и кат загубен в пустошта огромна.
„Да се завърнеш в бащината къща…”
1.Творческа история:Публикувано във в „Смях” през 1912г. Творбата е позната и със заглавието „Скрити вопли”.
2.Жанр: елегия.
3.Тема : мечтаното завръщане в родния дом е невъзможно.
4.Мотиви:
– библейският мотив за завръщането на блудния син;
– скръбният блян за щастие;
– копнежите и реалността;
– непостижимата хармония;
– разочарованието, породено от нпразния спомен.
5.Основно чувство: носталгия по родния дом, копнеж по топлината и уюта му, печал.
6.Образи:
– пътуването към родния дом – пътуване към копнежите, към мечтаното щастие и хармония;
– майката– духовната опора;
– стаята – пристана;
– прагът – граница между големия и враждебен свят, носещ печал и отнемащ смисъла на живота и дома, символ на утеха;
– нощта и вечерта са символ на топла ласка, утеха и споделеност.
– иконата – знак на божественото, на отвъдната хармония.
7. Идейни внушения – човекът е обречен да страда сред отломките на разглобеното си земно битие, сред хаоса на отнемащите живот „тук” и „сега”; но му остават мечтанието и копнежът, своеобразното пътуване на Душата към реконструирания от спомена свят на Светлината, Хармонията и Спасението.
8.Лирическият Аз – печалният странник, който мислено пътува чрез спомена и копнежа към миналото.
9.Художествени средства:
– олицетворение – вечерта смирено гасне;
– инверсия – усмивка блага;
– епитети - скръбни и нещастни;
– метафори – плахи стъпки.
„Помниш ли, помниш ли…”
1.Творческа история: Публикувано е в сп. „Родно изкуство” през 1914г.
2.Жанр: елегия.
3.Тема – драматичният сблъсък между минало и настояще, спомен и реалност.
4. Мотиви:
– скръбното примирение с предопределената съдба;
– болезненият спомен;
– неосъществения порив към промяна;
– сънят и пробуждането – двойка мотиви, показващи илюзията на спомнянето и болезненото отърсване от нея.
– ненужността на спомена.
5.Образи:
– белоцветните вишни са детайл от детските спомени, символ на завинаги изгубената свежест, на радостта от живота;
– хорът на ангели – образ, символизиращ сакралността, сияйността, духовната чистота на спомена;
– домът – знак за покоя и уюта на родното;
– затворът – пространството се свива и приклещва човека в една съдбовна метафизическа безизходица;
– сънят – символ на невъзможното в реалния живот щастие.
6.Проблеми:
– разривът между блян и действителност.
– споменът като израз на невъзможността да се постигне битийна хармония.
– битието като затвор, духовното пленничество на човека, абсурдността на човешкото съществуване.
– грехът, наказанието и изкуплението.
7.Композиция:
– посредством принципа на контраста се структурира кръгова композиция.
8.Идейни внушения:
– разминаването между блян и действителност определя безперспективността на човешкото съществуване в един духовно несвободен свят;
– споменът не се оказва решение, не е изход от безнадеждността и безприютното битие на индивида. Затова споменът е изпразнен от същност и от послания за вяра, надежда и любов – липсват ценностни основания за смислено съществуване в сегашността и упования за бъдещето. Споменът вече е нежелан от човека, той е само засилва болката от съществуването;
– модерният човек е пленник не само в “битието-затвор”, но и на собственото си психологическо състояние, на наказващата власт на спомена – той е пленник на “душата-затвор”;
– човешката природа се определя като изначално греховна, несъвършена. Индивидът обаче не може чрез спомена за изгубеното духовно блаженство да постигне изкупление и да се сдобие с висока битийна мисия.
9.Лирическият Аз е „заключеник в мрачен затвор”, който се опитва чрез спомена да се спаси от ада на модерните времена и да се завърне в изгубения рай на детството и красотата, на светлината, смеха и „белоцветните вишни”.
10.Преобладаващи чувства – носталгия, меланхолия и печал.
11.Художествени средства:
– анафора – сън……..
сън…….;
– метафори -Ах, не проблясвайте в моя затвор,
– спираловидно повторение –
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
„Спи градът”
1.Творческа история:публикувано в 1911г. в сп.„Съвременна мисъл”
2.Жанр: елегия.
3.Тема: самотата на човека в града.
4.Основни мотиви:
– бездомничеството, самотата и споменът;
– себепознанието и самоопределеността;
– физическата и духовна промяна;
– скиталчеството на душата.
5.Образи:
–градът – заспал, притихнал,опустял;
– любимата;
– нощта – символизираща хаоса в душата на Аз-ът,;
– дъждът – символизира монотонността в живота;
– дете .
6.Композиция: кръгова - изразява се в повторението на първата и последната строфа.
7.Преобладаващи чувства – тъга и меланхолия.
8.Идейни внушения – човекът е обречен на самота и страдание сред мрачното и сковаващо пространство на града. Разкрита е драмата на модерния човек, стремящ се към прозрения за вечното и непреходното в живота и така пропуснал реалните изживявания на щастието.Човекът е част от града, мъката му се слива с мрака и е в унисон с монотонното ръмене на дъжда.
9. Лирически говорител, лирически герои:
– Лирическият Аз е бездомният странник;
– Лирически герои – нощният град; непрестанно ръмящият дъжд – образен еквивалент на плачещата човешка душа.
10.Художествени средства:
– олицетворение
„Миг”
1.Творческа история: отпечатано в 1915г.
2.Тема: споменът за мига на духовно прозрение; на възтановената връзка между Бога и човека.
3.Основни мотиви:
– скръбното, нерадостно съществуване;
– страданието в душата на самотника;
– отчуждението от тълпата;
– страшната присъда;
– библейският мотив за Содом и Гомор;
– библейският мит за свещените скрижали;
– пирът и светът като пропаст;
– предопределението на съдбата.
4.Образи:
–градът е арена на греха, позора и изкуплението;
– небето- Божиите селения;
– мигът;
– сънят;
– тълпата – бездуховна, безразлична към чуждото страдание;
– човешката душа.
5.Осн. чувство – тъга.
6.Идейни внушения – уморен от земните страсти, човешкият дух жадува за успокоение и блаженство. Но съществуването му отново се връща към безверието и ежедневното Разпятие на Душата.
7.Лирическият герой е човекът, настойчиво търсещ познание, но самотен, различен от тълпата, неизкушена да проникне в божествените тайни и открие Смисъла.
8.Жанр – стихотворение.
„Един убит”
1.Творческа история:публикувано в 1920г.
2.Основно чувство: жал и почит към загиналия враг. 3.Тема: смъртта, която провокира човешкото по време на война.
4.Образи:
– слогът – границата между доброто и злото; между човека и Бога.
– майката – образ на вечнта, неизтляваща и неизмерима скръб по загубеното чедо;
– писмата – знак за предишния живот на човека, за връзката му с мирния свят;
– мъртвият – обикновен войник, доскорошен враг.
5.Основни мотиви:
– унищожителната стихия, наречена война;
– равенството пред смъртта;
– смисълът на човешкото съществуване;
– скръбта на майката;
– променената същност на човека по време на война;
– състраданието.
6.Жанр – стихотворение.
7.Композиция – изградено е от седем четиристишни строфи, рамкирани в началото и в края от идеята за смъртта.
8.Идейни внушения – внушава мисълта за повече човечност, тъй като войната превръща хората във врагове.
9.Художествени средства:
– инверсия – „любов безмерна”
– оксиморон – „смешна жал”
– синекдоха – „клета майчина ръка”.
„Сиротна песен”
1.Творческа история:публикувано в 1920г.
2.Основно чувство: светла скръб, осъзнатост, в резултат на житейската равносметка, и готовност за приемане на смъртта.
3.Тема: сбогуването с живота.
4.Основни мотиви:
– обреченост, самотност, изоставеност;
– примирение и успокоение пред смъртта;
– ненужният спомен;
– екзистенциалната самота на човека във време на война.
5.Жанр – елегия.
6.Проблеми:
– свързани с житейската равносметка и раздялата с живота.
7.Образи:
- сиракът;
- пътят;
- песента.
8.Идейни внушения – внушена е тъжната равносметка на човек лишен от опорите в живота.
9. Художествени средства:
– инверсия –„път нерад”;
– сравнение – „спокоен като песента”.
„Тиха победа”
1.Творческа история:публикувано в 1916г.
2.Жанр: стихотворение.
3.Основно чувство: примирение, тиха тъга.
4.Основна тема – неосъществената мечта.
5.Основни мотиви:
– вечният кръговрат на живота и смъртта;
– изнаничеството на човека;
– жадуваната хармония.
6.Образи:
– човекът, човешкият дух;
– земята;
– майката;
– родният бряг.
7.Идейни внушения – човекът приема изпълнението на дълга като друга реалност, отнемаща пъстротата на живота и обричаща човека на смърт.
8.Проблеми – за цената на победата и цената на воинския дълг.
9. Художествени средства:
– инверсия –„живота пъстролик”;
– метафора – „вървим под тежки крила”.